Джудо
Джудо, означаващо "мекият път", е съвременно японско бойно изкуство и боен спорт появил се в Япония в края на деветнайсти век. Основна негова характеристика е състезателния му характер - целта е опонентът да бъде хвърлен на земята, обездвижен или да се предаде след прилагане на ключ или задушаване. Философията на Джудо и педагогиката на преподаване става основен модел за почти всички модерни японски бойни изкуства които се появяват от традиционните школи. Практикуващите Джудо се наричат джудоки.Началната история на Джудото е свързана с тази на създателя му, Джигоро Кано. Започва да се занимава с ДжуДжутсу около 17 годишна възраст, но няма големи успехи. Това се дължи от части поради трудността да намери учител, който да го приеме за ученик. Приет е в университет на 18 годишна възраст – изучава литература. Продължава да се занимава с бойни изкуства и в крайна сметка получава препоръка за Факуда Хашиносуке (Fukuda Hachinosuke), майстор и дядо на Кейко Фукуда (Keiko Fukuda) – която е единствения жив ученик на Кано и най-добрата жена джудока в света. Фукуда Хашиносуке е бил известен с това, че отдавал повече внимание на техниката – това е повлияло и на Кано, който по-късно отдава голямо значение свободната отработка на техники.
Малко повече от година след като Кано става ученик на Фукуда, Фукуда се разболява и умира. Кано тогава се премества в друга школа – тази на Исо Масамото (Iso Masatomo), който от своя страна набляга на тренировката на кати повече от Фукуда. Чрез постоянство и устременост Кано бързо получава титлата майстор инструктор и става асистент на Исо, по това време Кано е на 21 години. За съжаление Исо се разболява и Кано, чувствайки че има още много да учи, приема още един стил, ставайки ученик на Ликубо Цунетоши (Iikubo Tsunetoshi). Също както Фукуда, той набляга на свободните тренировки. От друга страна самият стил много набляга на самите хвърляния.
По това време Кано измисля нови техники, като например „хвърляне през рамо“ (kata-guruma) и др. Той мисли много по обширно , не само да разшири каноните на стиловете които познава. Пълен с нови идеи Кано има намерение да направи основа реформа на джуджутсу с техники базирани на точни научни принципи, да се отдели внимание върху развитието на тялото, ума и характера на младежите в добавка към развитието на бойни умения. На 22 години, когато е на път да завърши университета, Кано взима девет студенти от школата на Ликубо които да обучава. Така започва историята на Джудо.
Джудо като спорт:
Въпреки че е завършено бойно изкуство, Джудо също така се е развило и като спорт. Джудо става Олимпийски спорт за мъже през 1964г. на игрите в Токио. Със упорството на американката Ръсти Канокоги и много други, Джудо става Олимпийски спорт за жени през 1988г. Легенда е че на игрите през 1964 са били просто демонстрация, но според Международната Джудо Федерация и Международния Олимпийски Комитет, Джудо е било офицален спорт на игрите през 1964г. На тез игри холандецът Антон Геесинк печели златен медал в отворената дивизия побеждавайки Айко Каминага от Япония. Джудо губи имиджа на спорт „само за японци“ и става един от най-практикуваните спортове в света. Женското състезание през 1988г. е демонстрация и става официален турнир 4 години по-късно. Мъже и жени се състезават отделно, макар и да тренират заедно.
Организации:
Международната организация за Джудо е Международната Джудо Федерация.
Въпреки, че няма официално становище по въпроса за Джудо, FILA дефинира Джудо като една от четирите основни форми на аматьорски стилове борба които се практикуват по целия свят (другите три са класическа борба, свободна борба и САМБО).
Преведено от wikipedia
